Писмо до бъдешето-Иван Будинов

Писмо до бъдешето-Иван Будинов

2024-08-09 09:29:29

Ранен следобяд е. Майка ми влиза в стаята и ми носи ободрителен китайски чай в чаша. част от красив китайски сервиз ,подарък 

от китайските ни приятели.Отпивам с голямо удоволствие и се чудя какво послание да отправя към бъдещето. 

Живеем в динамично време. Всичко се променя ежедневно.Новите технологии навлизат ежеминутно. Казват,че през изминалата година най-употребяваната дума е изкуствен интелект.

И така, бих казал на бъдещетите поколения .да се развиват ,да улесняват бита си с новите технологични постижения, да изучават Космоса ,но да запазят човешкото в себе си, защото няма нищо по -ценно от човешкия дух България и Китай. са древни цивилизации,оцелели благодарение на този дух и  са допринесли за културното развитие на света от древността до днес.

Азбуката,която българите са дали  на много народи чак до Далечния Изтоки и калиграфията, която китайците с гордост показват  пред целия свят са плод  на този дух и жажда за знания.

Всеки ден се убеждавам,че приятелството между нашите народи е непреходно. През каквито и трудности да са минали народите са успели да го запазят.

От 20 години чрез нашия слушателски клуб''Приятели на Китай  гр, Божурище, разбираме какво богатство са отношенията ни с китайските ни приятели.

Когато със сестра ми и майка ми решихме да създадем клуба  не знаехме какви красиви моменти ни чакат. Спектаклите и изложбите от Китай,внесоха много цвят в живота ни, музиката докосна сърцата ни.А песента ,която момичетата от българската редакция изпяха за кирилицата е е още един израз обич.

Да, прави сте приятели, когато написахте преди време,че розата среща божура. Бих добавил ,че най- важното е човек с човека да се срещне,да усети топлина,донесена от човешка усмивка.

Една мартеница,един китайски копринен възел, подарени с обич правят човек щастлив.

На вратата усмихната застава сестра ми Руми за да ми каже, че на езерото Панчарево пристигат Драконовите лодки. Още красота,още мигове на приятелство.

Без минало няма бъдеще.Щастлив сам,че нашият клуб е част от историята на българската редакция и макар и мъничка частичка от българо-китайските отношения.

Моля Ви , бъдещи поколения , пазете това приятелство и през следващите векове. 

Иван Будинов