Смолика

Смолика
Σμόλικας
	Смолика Σμόλικας
	Изглед към връх Смолика (2637 м)
	Местоположение на картата на Янинско
Общи данни
Част от	Северен Пинд
Надм. височина	2631 m
	Смолика в Общомедия

Смолика (на гръцки: Σμόλικας, Смоликас, стари форми Σμόλιγγας, Смолингас, Σμόλιγκας, Смолинкас, на арумънски: Smolcu) е най-високата планина от веригата Пинд в Гърция, разделяща Македония на изток от Епир на запад. Със своите 2631 m надморска височина, Смолика е втората по височина планина в Гърция след Олимп.^[1]^[2]

Описание

Смолика е голям планински комплекс в северната част на Янинско (Епир) и в западната част на Костурско и Гревенско (Македония). Тя е част от планинската верига Северен Пинд. На север-северозток е отделена от масива Тамбури (Охиро) с прохода Ляги (1540 m) и реката Мардица и от река Вуркопотамос, приток на Сарандапорос. Сарандапорос, която е приток на Вьоса (Аоос), пък е и границата на запад между Смолика и южните краища на планинския комплекс Каменик. На юг река Аоос отделя Смолика от планинския комплекс Тимфи. На изток се отделя от планините Талиарос с Жужелската река и от Скурдза (Пердика) с проход (1520 m), през който минава пътят за Самарина и реките Йоца и Хелимоди. От комплекса Василица го отделят реките Йоца - Кукуманири - Вряза. От Трапезица на югозапад я отделя ридът (1300 m) Стено - Алепу.^[1]

В Смолика са разположени някои от най-високо разположените селища в Гърция като Самарина, Фурка и Падес. От Смолика извират притоците на Бистрица (Алиакмонас), Венетикос и Гревениотикос.

Дължината на планинския масив на Смолика е 15 – 20 km в посока от изток на запад, с ширина 10 km от север на юг.

Скалите ѝ са флиш и офиолити.^[1]

Екология

На запад от най-високия връх, на 2160 m, се намира езерото Драколимни, а на изток от връх Мосия, на 2170 m е Мосийското езеро.^[1]

Смолика е покрита с гъста растителност, в чиито състав се включват черният бор, черната мура, букът и други широколистни.^[1]

Планината е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (2130002) и е обявена за орнитологично важно място (066).^[1]

Туризъм

В местността Нанес, на 7 km от село Палеосели (1080 m), на 1700 m - 1750 m има две хижи. Първата е дървена, построена в 1984 година и има 20 спални места. Втората е каменна, построена в 2004 година и има 24 спални места.^[3]

Изкачването до върха може да стане от хижите за 3:30 часа или от село Падес (1140 m) за около 4:30 часа, по Национална пътека 03, идваща от Тимфи и село Врисохори (Лясиница, 950 m). Други изкачвания могат да бъдат направени от селата Агия Параскеви (Керасово, 980 m) и Самарина (1460 m).^[3]

Върхове
Име	Име	Височина
Смолика	Σμόλικας, Γέρος	2631 m^[1]
Авхенас, Тунгусие Вултоки	Αυχένας, Τουγκούσιε Βουλτόκι	2106 m^[1]
Агрофолия	Αγροφωλιά	1044 m^[1]
Александрос Дякос, Дели Ахмед	Αλέξανδρος Διάκος, Ντελιχμέτ	1810 m^[1]
Алепу	Αλεπού	1439 m^[1]
Алоготопос, Цума, Цума Кальоро	Αλογότοπος, Τσούμα, Τσούμα Κάλιορο	2230 m^[1]
Анилио	Ανήλιο	1352 m^[1]
Аркудалона, Аркудалоно	Αρκουδάλωνα, Αρκουδάλωνο	1798 m^[1]
Богдани	Μπογδάνι, Μπογντάνι, Μπογντάνη	2236 m^[1]
Вузио, Вузиу	Βούζιο, Βούζιου	1758 m^[1]
Гавро	Γάβρο	1294 m^[1]
Гурция, Гюрица	Γκούριτσα, Γκιούριτσα	1580 m^[1]
Каливендеро	Καλυβέντερο	1111 m^[1]
Капетан Цекурас, Горгулос, Гургулис, Гургульос	Καπετάν Τσεκούρας, Γκόργκουλος, Γκουργκούλης, Γκουργκούλιος	2216 m^[1]
Кастро	Κάστρο	1651 m^[1]
Кюра	Κιούρα	1261 m^[1]
Киркури	Κίρκουρη, Κύρκουρη	1860 m, колонка на 1855 m^[1]
Клефтис, Спарцана, Сусница	Κλέφτης, Σπαρτσάνα, Σουσνίτσα	1847 m^[1]
Кокорина	Κοκκόρινα	945 m^[1]
Креватия	Κρεββάτια	1280 m^[1]
Критиру	Κριτήρου	1314 m^[1]
Куцуро	Κούτσουρο	1294 m^[1]
Куцуфляни	Κουτσοφλιάνη	1220 m^[1]
Лакос	Λάκκος	1643 m^[1]
Левкадия	Λευκάδια	1515 m^[1]
Ликос	Λύκος	1509 m^[1]
Лопоцани	Λοπότσανη	1250 m^[1]
Лупа	Λούπα	2009 m^[1]
Лянура	Λιανούρα, Ληανούρα	1896 m^[1]
Масия, Мосия, Мегали Мосия, Грия	Μασιά, Μόσια, Γριά, Μεγάλη Μόσια	2600 m^[1]
Маврики	Μαυρίκη	1332 m^[1]
Месовуни	Μεσοβούνι	1980 m^[1]
Микри Мосия	Μικρή Μόσια	2554 m^[1]
Милия, Мегаяни, Дзума Милия	Μηλιά, Μεγαγιάννη, Τζούμα Μηλιά	1490 m^[1]
Микро Охиро, Хекири, Микро Тамбури	Μικρό Οχυρό, Χεκίρι, Μικρό Ταμπούρι	1699 m^[1]
Мисорахи	Μισσοράχη	2217 m^[1]
Мугурида	Μουγκουρίδα	2100 - 1953 m^[1]
Охиро, Тамбури	Οχυρό, Ταμπούρι	1480 m^[1]
Петра Гагарандза	Πέτρα Γκαγκαράντζα	2045 m^[1]
Петра Тоска, Петра Кати	Πέτρα Τόσκα, Πέτρα Κατή	1641 m^[1]
Плака	Πλάκα	2100 m - 1700 m^[1]
Подарико, Подарко	Ποδαρικό, Ποδάρκο	1640 m^[1]
Прасяни	Πράσιανη	1788 m^[1]
Протифтис Илияс	Προφήτης Ηλίας	1241 m^[1]
Протифтис Илияс, Алепотрипа	Προφήτης Ηλίας, Αλεπότρυπα	11226 m^[1]
Рахи Йоца	Ράχη Γιότσα	1486 m^[1]
Редос, Реда	Ρέντος, Ρέντα	1713 m^[1]
Синелиу	Σινελιού	2054 m^[1]
Скопия, Караули	Σκοπιά, Καραούλι	1720 m^[1]
Смиляна, Смиляни	Σμίλιανα, Σμίλιανη	2014 m^[1]
Сьому	Σιούμου	898 m^[1]
Тригонико, Дзимитра, Дзимтура	Τριγωνικό, Τζιμίτρα, Τζιμτούρα	1829 m^[1]
Тифлорахи, Бигьокси, Бигьози	Τυφλόρραχη, Μπιγκιόξι, Μπιγκιόζι	1547 m^[1]
Фотино, Керголи	Φωτεινό, Κεργόλι, Κέργολι	1647 m^[1]
Фтери	Φτέρη	1702 m^[1]
Халасмена	Χαλασμένα	1568 m^[1]
Цакали	Τσακάλι	1460 m^[1]
Цингу	Τσίγκου	1372 m^[1]
Цобани	Τσομπάνη	1508 m^[1]
Цука	Τσούκκα, Τσούκα	1420 m^[1]
Цума	Τσούμα	1876 m^[1]

Популярни маршрути достигат до върховете на Смолика от Самарина от изток, от Агия Параскеви (Керасово) от север и от Палеосели и от Падес от юг.

Външни препратки

Галерия със снимки на Смолика Архив на оригинала от 2012-02-01 в Wayback Machine.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш ^щ ^ю ^я ^аа ^аб ^ав ^аг ^ад ^ае ^аж ^аз ^аи ^ак ^ал ^ам ^ан ^ао ^ап ^ар ^ас ^ат ^ау ^аф ^ах ^ац ^ач ^аш ^ащ ^аю ^ая ^ба ^бб ^бв ^бг ^бд ^бе ^бж ^бз ^би ^бк ^бл ^бм ^бн Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 330. (на гръцки)
↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 333. (на гръцки)

[Незис_330-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш ^щ ^ю ^я ^аа ^аб ^ав ^аг ^ад ^ае ^аж ^аз ^аи ^ак ^ал ^ам ^ан ^ао ^ап ^ар ^ас ^ат ^ау ^аф ^ах ^ац ^ач ^аш ^ащ ^аю ^ая ^ба ^бб ^бв ^бг ^бд ^бе ^бж ^бз ^би ^бк ^бл ^бм ^бн Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 330. (на гръцки)

[Генщаб-2] По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Незис_333-3] а ^б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 333. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]