Персийски език
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Персийски език فارسی | |
| /[fɒːɾˈsiː]/ | |
| Страна | Иран, Афганистан и др. |
|---|---|
| Регион | Близък изток, Средна Азия |
| Говорещи | над 63 700 000[1][2][3][4] |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИндоиранскиИранскиЗападноиранскиЮгозападноирански Персийски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Иран Афганистан Таджикистан |
| Регулатор | Фарси: Академия за персийски език и литература Дари: Афганистанска академия на науките Таджикски: — |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | fa |
| ISO 639-2 | per |
| ISO 639-3 | fas |
 | |
| Персийски език в Общомедия | |
Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език,[5][6][7] както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.
Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:
- Парси́ (Фарси) в Иран
- Дари в Афганистан
- Таджики в постсъветска Средна Азия
Парси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици.[8] В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.
Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език в Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите.[9] В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.[9][8][10][11][12]
История
[редактиране | редактиране на кода]Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.н.е. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.
Фонетика
[редактиране | редактиране на кода]Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ – кратки.
Сравнение с други индоевропейски езици
[редактиране | редактиране на кода]Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.
| староперсийски | средноперсийски | новоперсийски | старогръцки | латински | немски | български |
| pitar | pidar | pedar پدر | patēr πατήρ | pater | Vater | баща |
| mātar | mād(ar) | mādar مادر | mētēr μήτηρ | mater | Mutter | майка |
| brātar | brād(ar) | barādar برادر | adelphos ἀδελφός | frater | Bruder | брат |
| ? | ducht(ar) | dohtar دختر | thygatēr θυγατήρ | filia | Tochter | дъщеря |
| nāman | nām | nām نام | onoma ὄνομα | nomen | Name | име |
| martiya | mard | mard مرد | anēr ἀνήρ | vir | Mann | мъж |
| dadā-tanaiy | dādan | dādan دادن | didōmi δίδωμι | dare | geben | давам |
| hischta-tanaiy | awischtadan | istādan ايستادن | histēmi ἵστημι | sistere | sich stellen | стоя |
| mām | man | man من | eme ἐμέ | me | mich | мен |
| pandsch | pandsch | pandj پنج | pente πέντε | quinque | fünf | пет |
| hafta | haft | haft هفت | hepta ἑπτά | septem | sieben | седем |
| utā | ud | va / o و | kai καί | et | und | и |
| rāsta | rāst | rāst راست | orthos ὀρθός | rectus | recht | десен |
| yaug | dschog | djok جوک | skōmma σκῶμμα | iocus | Witz | шега |
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог – обстоятелствено пояснение – допълнение – глагол“. Тъй като частите на речта се различават строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).
Речник
[редактиране | редактиране на кода]Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.
От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, Джелаледин Руми, които са превеждани по цял свят.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iran // The World Factbook. CIA, 2010. Архивиран от оригинала на 2012-02-03. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
- ↑ Afghanistan // The World Factbook. CIA, 2010. Архивиран от оригинала на 2016-07-09. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
- ↑ Lewis, M. Paul (ed.). Tajiki // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
- ↑ Uzbekistan // The World Factbook. CIA, 2010. Архивиран от оригинала на 2019-01-05. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
- ↑ Ethnologue 2021.
- ↑ Olesen 1995, с. 205.
- ↑ Baker 2001, с. 518.
- ↑ а б Davis, Richard. Persian // Meri, Josef W., Jere L. Bacharach. Medieval Islamic Civilization. Taylor & Francis, 2006. p. 602 – 603. (на английски)
- ↑ а б Lazard, Gilbert. The Rise of the New Persian Language // Frye, R. N., The Cambridge History of Iran, Vol. 4. Cambridge, Cambridge University Press, 1975. p. 595 – 632. (на английски)
- ↑ Lazard, Gilbert. Pahlavi, Pârsi, dari: Les langues d'Iran d'apès Ibn al-Muqaffa // Frye, R.N. Iran and Islam. In Memory of the late Vladimir Minorsky. Edinburgh University Press, 1971. (на френски)
- ↑ Namazi, Nushin. Persian Loan Words in Arabic // 24 ноември 2008. Архивиран от оригинала на 2011-05-20. Посетен на 1 юни 2009. (на английски)
- ↑ Classe, Olive. Encyclopedia of literary translation into English. Taylor & Francis, 2000. ISBN 1884964362, ISBN 978-1-884964-36-7. p. 1057. (на английски)
- Цитирани източници
- Baker, Mona. Routledge Encyclopedia of Translation Studies. Psychology Press, 2001. ISBN 978-0-415-25517-2. Архивиран от оригинала на 2022-10-02. Посетен на 2015-06-20. (на английски)
- Persian, Iranian // ethnologue.com. Ethnologue, 2021. Архивиран от оригинала на 2022-01-05. Посетен на 2021-02-25. (на английски)
- Olesen, Asta. Islam and Politics in Afghanistan. Т. 3. Psychology Press, 1995. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||